План 81

Аз съм българче и расна,
пържоли вечер когато прасна.
Сит съм с бири прекрасни,
сит съм със салати прясни!

Българин ще си остана! Левски си имаше план 2007 за световно величие в шампионската лига, депутатите имат план 2050 за европейско величие. Всички те методично и твърдоглаво следват пътя към промяната и премерват всяка свое действие и бездействие. Трябва да се уча от постигналите успех макар и по-скромно. Описал съм подробно изискванията за проекта в главата си, който може да чете и да помага. Накратко "План 81" казае предимно превантивни мерки против миграция на авторитета ми от мускулите в шкембака и затягане юздите на структуроопределящите популации в чинията ми. 81 кила цъфнал в Америка - 81 кила вързал в БГ! Основната цел е превръщане на чинията ми в притегателен център на жизнените и прясни съставки, които след това поголовно ще бъдат унищожавани. Всякакви липиди и други зарази остават в магазина.

Още първата седмица двама колеги Джим и Пол осигуриха първоначалния капитал. Първо инвестирах в ресторант с някаква морска храна - първото впечатление от американския пазар - перфектно! особено като не плащах аз :) След това направихме сравнителна характеристика на китайскитете ресторанти тук и у нас. Крехко месце със сгушени листенца и заедно завити в съвсем тънка палачинка! Втората доза нещо като кебап със сладък сос и се сервира в свежо хрупкащо листо! Всичко се рупа с ръце и е неповторимо на българския хоризонт! Ще ставам редовен инвеститор в този китайски :)
За да оцениш всяко ново нещо трябва да му се отдадеш и ... се отдадохме на хамбургерите! Първата ми хапка от трю хамерикански хамбургер е документирана и прилежно запазена в ресурсите на компанията с подкрепата пак на Пол. След първоначалната пикантна инжекция дойде тежкия момент по осигуряване на допълнителен капитал в чинията за първия работен период от една седмица с любезното спонсорство на вериги нагазини Safeway и пак Пол с кола. Резултата е накорем - ще се манджа. Моя личен кулинарен сенсей Тано преподаде първия урок в превръщане на суров яйчен ресурс пльоснат в тиган пълен с вода в перфекните яйца на очи без мазнина. Също и основи на теорията, че тефлонът е канцерогенен :-О
Основено предизвикателство, пред което съм изправен на американска територия е голямата жега за този период на годината, съчетана с леглото персон и половина. Комбинирания им ефект пораждат омекване на ставите, витаене в облаците до пълно сгромолясване ... за запълване на безкрайното свободно време. А храната поддържа заразата! Няма ваксина за мързелцидите :-/
Романтизъм и величие :)

The long distance runner: Day 1 (30 hours) - 3 част финал

Fighting, fighting, fighting the world

Fighting the world every single day Fighting the world for the right to drive Judaism & Muslim in their brain I'm fighting for petrol and we're there to stay

Слизаме от самолета .

Първа глътка свеж въздух!
Първа крачка към американската мечта!
Първа опастност от причиняване на сексуален тормоз с поглед!
Първа опастност от реално осъждане!
Първо заместване на негър с черен за безопастност!
Първа мисъл за предпазване от надраскване на нежния ми бял задник от затворнически бой!
Първо срещане очи в очи в очи с притежателите на машинизираните гласове от Скайпа!
Първа ми представа за килийката ми в големия офис!
Първа мисъл за фърчене по магистралите с байка!
Първата ми мисъл за $три похарчени в казино!
Първата ми мисъл за тотално размазване от кеф!

Първи завой на опашката преди паспортните!
Втори завой на опашката преди паспортните!
Трети завой на опашката преди паспортните!
...
Крачка, мърдаш куфара, крачка, мърдаш куфара, "Mr please from here -> !" "Ok" ... не само аз си мисля с три двойни аксела да прескоча опашката до паспортните. Крачка, крачка, крачка, мърдаш куфара... Крача, стигам, фърлям някви документи, листовки, пиша някви други и ох спънах се! "Sorry Mr I'll have to ask you to pass the second check! You need the certificate of eligibility." "Бе нинджа ти знайш ли кой съм пътя натам?" Посрещнаха ме подобаващо с надпис: US Homeland Security. Готина зала за всички иранци, иракчани, брадясали, космясали, изперколясали или за забравилите си някакъв документ в багажа. Изглежда обещавашо - 15 всякакви разцветки хора и талибани насядали на 10 реда столове. С тях 5 лапета революционерчета написквайки всички за свободата с 10 см отскок на 5 езика едновременно. Пича отдясно иранец, който учел в щатите и винаги трябвало да минава оттук. Въпрос "?!?" Отговор "Чакай." Пича отляво - тук те пращат и ако си млад, защото си евентуален имигрант - "Чакай." Та мятам си паспорта и документите вадя си книжката и 50 страници чакане за разпит в изповедалнята :) След 2 часа и отгоре се озъртам всички се изпокрили само някаква агентка ми ломоти как може за такова нещо да са ме оставили толкова време! Домъкна ми багажа и айде мойто момче по-живо по-здраво след 5 секунди и почти някакъв отговор от моя страна. Гррр. Извод: трябваше да си питам.
Отвън Тано намерил шофера до хотела и си изперкали. Питали един от колегите по пейка преди мен като излязал дали има още някой заблуден след него ... та опазили 911 от почервеняване. Можеха да тръснат една молитва по-бързо да се махнем от летището - поне си има стая за молене! Ей това е отношение към другите религии! Другия вариант е арабите да наклечат между терминалите в редичка по три пъти на ден :) Тръгваме към хотела, целия път ми се губи освен безкрайната магистрала с Yahoooo надписчета тук-таме ...

Welcome to the hotel California
Such a lovely place Such a lovely face Plenty of room at the hotel California Any time of year, you can find it here

Влизам със засилка в поредната хотелска стая за 115$ на ден... Куфара запъва в някакъв стол и ... не му се противя на желанията да си стои там. Гравитацията побеждава и съм запратен с еднометрово хвърчене в леглото. Толкова ми се спи, че чак се смея и не мога да зацепя. Старото куче знае всички номера на играта ... учило ги е в студентлъка. Спомените напират. Зафърлям краката на един стол, книгата в ръка и се почва. Страхотна книга за една нъуока психууистории... Пляс.
Няма такова мощно откъртване. На сутринта някви влакове бръмчат? Какво ги е прихванало ... Ставам след час по спешни нужди. Гледам две легла - ще трябва да се понасяме двамата с Тано за неопределено време, но поне като няма закуска или вечеря си има кухня, за който се сеща да готви. В Америка съм! Напълно съм убеден - то легла кухни ала бала си има навсякъде, но такова отношение! Чувството те пропива първата минута, в която останеш насаме с тебе си и вече си имигрант в собствената си страна подложен на най-оскверняваща дискриминация. Какво е това нещо, което успява да те събуди, концентрира, скофти, опикае и осмърди едновременно се питам? Кинеф пълен дополовината с вода! Ей това е дискриминация - задачи с повишена трудност точно сутрин когато не можеш да гледаш. Отказвам! Седнал?!? НЕ! Това няма да го ползвам и ще ходя отсреща в работата, мечтаех си аз докато не осъзнах, че и офиса е в Америка! Трудна сутрин, не започнах както трябва. Ще си дам втори опит след още два часа сън.

The long distance runner: Day 1 (30 hours) - 2 част

Scream for me USA

Ех Boeing 747-400, Virgin Atlantic и 10 часа полет. Няма такова чудо :) Супер як самолет.
Не не не мога - телевизора пред теб, дистанционното на седалката до теб, бирата сервирана чакаш развръзката. Family Gay vs Simpson Family. Много яко са се намлатили тея, направо трудни за рисуване :) Кой ли ще победи? Като гледам от Simpson единия вече сдаде дяволу дух. Толкова са повече от Simpson, защо се сриват коефициентите? Говори шофера и ми изгася екрана ААА Били сме нависоко, яко засилени, има ли сме 4 двигателя и само 2 от моята страна...страх да го хване човек. Звъня по другата страна на дистанционното за застраховка. Пазя си вярата и след полета ще му пляскам на шофера че ни е презимил. Пусна се пак. Нирвана се включват, за да успокояват нервите ми. Мога да дишам вече и да ям! Нирвана нещо се разсмърдя - станали много известни и се чудели какво да правят. Guns'n'Roses ги застрелва половината за назидание и публиката ги засипва с бели ленти за чело. Manowar си стоят на върха и им се смеят на всички поузъри. А аз ? Не мога вече така, не издържам толкова наелектризиран и наврян в стола пред телевизора. Смея се на мен си - как се куфее в самолет? Не, не мога. Гоня всички оцелели и спирам концертааа - Час Пик 3 е започнал със задръстване. Е час и половина няма да куфея на Мanowar, а ще се смея на чичо Чан. Шмешка :) Трябва ми малко въздух - да отворя левия прозорец ама да не духа много. При белите мечки сме!



А не, вярвам на картинката и не вярвам да отворя прозореца. Нещо смислено трябва да направя. Щяхме шах да играем с Тано в самолета, но по добре да не засрамваме играта. Като за нас набарахме някаква джан-джун Кунг-фу игрица. 15 минути як екшък натъкмосване да тръгне по седалковата мрежа и то за какво? 5 секунди на мощни порции излетя всякакъв ентусиазъм от нас след всеки удар, в който осъзнавахме, че е за деца под 9 месеца.
То като се знам и аз какъв програмист съм не трябва да се учудвам, но толкова труд да се положат само и само, за да се лепне нещо на екрана в самолета? До нас беше някъв англичанин - имал си работилница и си произвеждал рамки за колелето. Преди бил скебордистче, но си прецакал коляното и сега байкърче. Яко чалнат, но много кефи професията му. Отивал за някво обучение за правене на рамки май във F.B.I. Големец ей! (да цитирам друг големец). Е поне водихме културен разговор - вписвам се в обстановката вече. Културата в самолета е над всичко както трябва и да се очаква с такъв строг контрол. Стюардесите седяха 1 ред пред нас и си лафеха с предния ред. Интересни разговори. "Какво мислите да правите в Щатите?" "По работа.", "О наистина :) ХИХИХИХИ А вие?", "По работа и забавление.", "Невероятно ХАХЪХОХУХЕХИ :)" :-О В Bulgaria AIR беше лудница - тук е ПСИХИАТРИЯ! ... но е готино :) Хм, аз за психиятрията ли съм? ОК, I'll follow the process. Напрежението расте при Family Gay vs Simpson Family. Говори шофера и хайде пак ААА бързо беше. Рунд "300" вече почнал и битката е прераснала във война на цивилизациите. Паркира мацката количка до мен - "Кафе? Чай?". That is MADNESS. Йо ю юноо уотъм сеин броo? That is КЕЕЕЕЕЧ. Полудяват хората пред погледа ми от кафето- екрана се тресе, тресе, тресе. С кеф си давам почивка. Паметния момент дойде след много часа яденйе и пийенйе, и люто ... хм смърдене на място по пример на Нирвана. Изпличках си душата в кинефа! Както отговаря на опита ми се справих блестящо феноменално, но какво е това!!!
Някаква пишчица са ми оставили и очакват да я натискам от двата края и толкова да се радвам на резултата, че да си го събирам в канчето. Бе тея нормални ли са? Нали англичаните не бяха измислили смесителя на топла и студена вода още - демек единичната тръба за водата че да се миеш под течаща вода. В Лондон всичко си беше наред. Мне не са познали, че ще се мия в канчето. Явно като са се преселвали в хамериката яко са си изкривили цивилизацията. Няма значение 300-тния рунд е супер живописен. Говори шофера - ААА ААА? ААА! Защо не се плаши вече! Кацаме в щатите. Тея 10 часа минаха по-бързо и по-готино от 3-те с нашите и дори не дочаках резултата. Кай оцеля? Печеля ли бирата?

The long distance runner: Day 1 (30 hours) - 1 част

План-график (за боядисване на мустаците)

Determination
Makes you run never stop
Got to win got to run 'til you drop
But the miles they never seem to end
As if you're in a dream not getting anywhere

Това ще да е то плана. Излитам с един колега (Тано) към 20 часа от БГ. Кацам в Лондон след 3 часа в 21 часа тяхно време (0 GMT), ставам в 8 сутринта и бег към летището, за да литна в 11 и след 10 часа кацам в Сан Франциско - 13 часа местно време(-8 GMT). В хотела съм в 16 часа. Та каква е равносметката - тръгвам 20 часа и забивам нос в леглото в 16 - точно 30 часа ден с десетте часа разлика.

Изпращане

Делегацията беше на ниво - Силвия (Strong she stands - reaching her Hand) и Ванката (Brothers of metal will always be there!). Мда с всички пих в последните няколко дена за изпроводняк - кой като мен 17 дена яли, пили и се избавили :) 18.9 кила е моя принос към експорта на страната ни за Шатите. Подкопах китайските продажби главно с дрехи и зарядни (силно се надявам капутите да не са китайски). Настройвам се за късане вече с Бънгария - яй сиктир с тия 5 мильона марки! Телефони звънят, бебета пищят, целувки плющат - бат ви Емо маха на елеватора. Сядам си на 23 ред и чакам.

Hail To England
With wings full of wind - our hearts overflow with belief...

Газ, газ, газ. Та вика шофера,че трябвало да спрат всички светлини докато излитаме по някви международни стандарти :-/ Трябва да я проверя тая работа в кодекса им. Заеби, сигурно за да се виждат по-лесно жичките на крилата и габаритите на самолета от кулата. Знам ли. Гаси тока, гаси, че си лягам, аре гаси, няма да избягам. Пфююююю.

О, Bulgaria Air! Три часа младите дружини как живота си бранят. Самолетните седалки трепетно повтарят на двигателя ревът. Пристъпи ужасни! Дванайсетий път мощен друсек лази по телцето ми плашливо и вентилацията стене, и светлина ме залива. Бури подир бури! Рояк след рояк! И пътниците тръпнат, друг път не видели ведно да стържат и живи и умрели, и въздуха цепят със демонский вик. Стените екнат. Стюардесите ревът. Дечицата подритват. Очите ми кръжат.

Бат ви Емо гледа тъпо. Лудница! С кво съм заслужил такова бичуване на сетивата? Отказвам! Слаби са човешките същества и многото емоции не им се удават след третото шише уиски на четири гей-лордчета покръстени хангличанчета. Как ще им понесе - "Извинявай, имам чувството че си седнал на лицето ми." "Ти не знаеш какво е да ти седнат на лицето! Дано не научаваш! Българска му работа." бе отговора. Мъка, мъка носят спомените - не е като да стърчиш между седалките, да си искаш лед за уискито от стюардите и да прегръщаш единствената стюардеса. Мисля, че в сандвича ми имаше краставица и някво месо. Не разбрах точно щото бях много гладен, а и май го бяха минали през пасатор. Дан-дан - ще кацаме сложете коланите.
Гледам Лондон :) Само той се вижда - до хоризонта от няколко стотин метра височина. Гигантомания! То да си владял и грабил половината свят, никога да не си бил под робство ами само да си строил и растял ... Няма цикличност - трябва ги научим - водка, разредител, водка, разредител. Е сега като сме в Европа ще им се изясни.

Hail, hail, hail.
We march from the port down to London town.

Двама приятеля на колегата ни посрещнаха на Heathrow - готино летище. Какво ли не правят хората за стек цигари Булгартабак. Хайде математиката - 20 лева или 30 пауда? Choose your destiny! [Mercy / Fatality]. Някой да ни посрещне от хотела (There is hope) :-/ Кур. Е поне не толкова голям колкото Big Ben, но ще знам за това след като се разходим из центъра. Търсим си хотела. Ходим питаме някъв шофер на такси-миниван по поръчка или шатъл както е модерно. Готин пич, обади се на хотела след 3 прехвърляния от там, разпита ги как може да се стигне най-лесно и бързо, че то вече 21 часа, а път към центъра ни очаква, накрая вика да ни закара до няква спирка на влак. :-О Поука - лондонските таксиджии не са бакшиши. Махам му етикета моментално. С багаж сте, имаме още хора с нас ... Мхм той всъщност не е таксиджия, а е на повикване от някой хотел. КОЛКО ?!? 25 паунда да ни метне някое такси от летището на 10 мили до хотела :-О Revert, undo, reset, Ctrl+Backspace, дан-дан-дан. Легални бакшиши! Двамата сме с по 30 паунда, та тъкмо отиване и връщане, а английска закуска на Темза? Мне има над 15 линии метро през целия град и всякакви автобуси. Минахме със 7 лири за цялата мрежа до 4 сутринта, както ни обясни един черен джентълмен на гишето - трябва да сме се върнали до тогава от центъра. Метрото бачка до 00:30, но има денонощни автобуси обяснява. Дрън (-дрън-дрън-мадъ-факъ отеква в главата ми по навик) слизаме на първата спирка. Автобус ___ - дай, дай,70 мили/час, още можеш. Мда не е Икарус, но и не беше от тея двукатовите. Вози ми се на някой от тях да захапя парапета горе отпред. Готини посрещачи, сладки приказки. От месец били под английско небе и някви омагьосани фирми щяли да отварят :-/ 130 лири седмичен наем са извадили от баницата (1500 лв месечен). Стигнахме около хотела - ей го отсреща. Вече се убедих - всички опити да намериш кратък път, шорткът през полята до хотела стигат до тухлена стена и псувня. Ограничени хора, обграждат творчеството в клетка. Мятаме багажа на леглото в стаята - само ръчния, другия ще ни чака направо в Сан Франциско. Питат, мислят, гледат как да стигнем и да се върнем от центъра. С метро до центъра 1 час, с автобус 2 часа. Както се казва - the fun starts here.

"Денонощните автобуси" са със сгрешен род - само един и то не знае къде се намира нашия квартал. Черен джентълмен се преля в негър! Хубаво, че разпитахме инъче такси от центъра наобратно за 50 мили колко ли паунда щяха да отрежат :-/ Такава еректална хиперфункция не бях виждал! Прескочи Big Ben-a! :( Та шанс - нищо не видяхме. Знаех, че шансовете са малки, но все се надявах да се разходим из Лондон. Е разходихме се на лов за храна. Сбарахме няква машина в коридора за вода и Марсчета. Тано бута 1 паунд за вода и машината на свой ред я избута с рестото над 54 стинки. Никво сладко - 81 кила съм и толкова трябва си остана! Бут, бут, дейба заседна ми шишето. ХХХХХ тая машина явно не усеща сигналите на агресия, които излъчвам към всеобшия разум. Чувам моите 2х50 стинки обратно да изтропват за извинение с безуспешен български акцент: "Mr. gury ... oh i was just trying to serve!". Усещам си ръката да бамали по нежните и ламарини. Помирисвам гнева на двама тъмни балкански хакери и ИТ-билдъри - гладени, жадени, полу-умрели програмист и билд инжинер (Тано). Виждам фитнес-бокс инструктора ми как я фаща изодзадзе и бута,бута надолу и напред. Пльос шишенце на земя! МУАХАХА няма пускаш ли :) Изпреварихме урока по цикличност - първо да ги научим да се приобщят към общото съзнание на аз/ние/земята.

Ше търсим денонощния. Вървим си по уличките - чувствам се като на село - прохладно, топло с чист въздух - ненормална работа за такъв огромен град! Впечатлен. Ех ако и София беше на морето и подухваше повече вятър, а не в някъв супник със смог... Всички карат в насрещното, кръговите наобратно. Карат си хората някак си. Някои когато са около нас влизат в правилната лента да ни заобиколят - приобщаваме ги вече! I'm glad. Ползват си ниски улични лампи за сфетофари :) Или светят или не светят ама какво означава това не разбрах.

Яко на мода са тухлените стени - всички къщи с такива окраси. Пообъркахме пътя, нашата навигационна системата шорткът-тухлена стена-псувня действа безотказно. По три питки с шунка и портокалов сок ... капалда. Много съм размачкан и яко смърдя с тея планински чукундури на краката ми. Да си бях взел някви дрехи в ръчния ли? Глезотии бърз душ и пляс в чаршафите. Ставаме, закуска в хотела и газ на спирката. Мда градския е само за простолюдието - на спирката 20 човека, двама бели - сигурно туристи. На летището някво хинди ме кара да си махам батерията на телефона и да се събувам за втори път :-/ Нещо не ме хареса момчето. Останах със смесени чувства от Лондон - нещо между кър, кир и кур. И хубави улици и готино време.

Още, още, още можеш ... засега толкова :)