The long distance runner: Day 1 (30 hours) - 3 част финал

Fighting, fighting, fighting the world

Fighting the world every single day Fighting the world for the right to drive Judaism & Muslim in their brain I'm fighting for petrol and we're there to stay

Слизаме от самолета .

Първа глътка свеж въздух!
Първа крачка към американската мечта!
Първа опастност от причиняване на сексуален тормоз с поглед!
Първа опастност от реално осъждане!
Първо заместване на негър с черен за безопастност!
Първа мисъл за предпазване от надраскване на нежния ми бял задник от затворнически бой!
Първо срещане очи в очи в очи с притежателите на машинизираните гласове от Скайпа!
Първа ми представа за килийката ми в големия офис!
Първа мисъл за фърчене по магистралите с байка!
Първата ми мисъл за $три похарчени в казино!
Първата ми мисъл за тотално размазване от кеф!

Първи завой на опашката преди паспортните!
Втори завой на опашката преди паспортните!
Трети завой на опашката преди паспортните!
...
Крачка, мърдаш куфара, крачка, мърдаш куфара, "Mr please from here -> !" "Ok" ... не само аз си мисля с три двойни аксела да прескоча опашката до паспортните. Крачка, крачка, крачка, мърдаш куфара... Крача, стигам, фърлям някви документи, листовки, пиша някви други и ох спънах се! "Sorry Mr I'll have to ask you to pass the second check! You need the certificate of eligibility." "Бе нинджа ти знайш ли кой съм пътя натам?" Посрещнаха ме подобаващо с надпис: US Homeland Security. Готина зала за всички иранци, иракчани, брадясали, космясали, изперколясали или за забравилите си някакъв документ в багажа. Изглежда обещавашо - 15 всякакви разцветки хора и талибани насядали на 10 реда столове. С тях 5 лапета революционерчета написквайки всички за свободата с 10 см отскок на 5 езика едновременно. Пича отдясно иранец, който учел в щатите и винаги трябвало да минава оттук. Въпрос "?!?" Отговор "Чакай." Пича отляво - тук те пращат и ако си млад, защото си евентуален имигрант - "Чакай." Та мятам си паспорта и документите вадя си книжката и 50 страници чакане за разпит в изповедалнята :) След 2 часа и отгоре се озъртам всички се изпокрили само някаква агентка ми ломоти как може за такова нещо да са ме оставили толкова време! Домъкна ми багажа и айде мойто момче по-живо по-здраво след 5 секунди и почти някакъв отговор от моя страна. Гррр. Извод: трябваше да си питам.
Отвън Тано намерил шофера до хотела и си изперкали. Питали един от колегите по пейка преди мен като излязал дали има още някой заблуден след него ... та опазили 911 от почервеняване. Можеха да тръснат една молитва по-бързо да се махнем от летището - поне си има стая за молене! Ей това е отношение към другите религии! Другия вариант е арабите да наклечат между терминалите в редичка по три пъти на ден :) Тръгваме към хотела, целия път ми се губи освен безкрайната магистрала с Yahoooo надписчета тук-таме ...

Welcome to the hotel California
Such a lovely place Such a lovely face Plenty of room at the hotel California Any time of year, you can find it here

Влизам със засилка в поредната хотелска стая за 115$ на ден... Куфара запъва в някакъв стол и ... не му се противя на желанията да си стои там. Гравитацията побеждава и съм запратен с еднометрово хвърчене в леглото. Толкова ми се спи, че чак се смея и не мога да зацепя. Старото куче знае всички номера на играта ... учило ги е в студентлъка. Спомените напират. Зафърлям краката на един стол, книгата в ръка и се почва. Страхотна книга за една нъуока психууистории... Пляс.
Няма такова мощно откъртване. На сутринта някви влакове бръмчат? Какво ги е прихванало ... Ставам след час по спешни нужди. Гледам две легла - ще трябва да се понасяме двамата с Тано за неопределено време, но поне като няма закуска или вечеря си има кухня, за който се сеща да готви. В Америка съм! Напълно съм убеден - то легла кухни ала бала си има навсякъде, но такова отношение! Чувството те пропива първата минута, в която останеш насаме с тебе си и вече си имигрант в собствената си страна подложен на най-оскверняваща дискриминация. Какво е това нещо, което успява да те събуди, концентрира, скофти, опикае и осмърди едновременно се питам? Кинеф пълен дополовината с вода! Ей това е дискриминация - задачи с повишена трудност точно сутрин когато не можеш да гледаш. Отказвам! Седнал?!? НЕ! Това няма да го ползвам и ще ходя отсреща в работата, мечтаех си аз докато не осъзнах, че и офиса е в Америка! Трудна сутрин, не започнах както трябва. Ще си дам втори опит след още два часа сън.